И интернет, и уеб (двете понятия не са еквивалентни и не бива да се бъркат) най-често са изобразявани като мрежа от безброй свързани помежду си точки (възли) и до голяма степен означават именно това – интернет е глобална мрежа от мрежи, докато уеб[1] е съвкупност от информация, достъпът до която се осъществява чрез Интернет. Този достъп наричаме свързаност, което е и първото, което човек си представя, когато чуе понятието мрежа. Едно нещо е свързано с друго нещо, което, от своя страна, е свързано с трето, третото с първото и т.н. По този начин хора и машини си предават информация, или казано с една дума – комуникират.
Мрежа. Свързаност. Връзки. Последното от тези понятия използваме на български и за всички елементи в уеб, през които прескачаме от един в друг документ, от един в друг сайт или от едно място на друго в един и същи сайт. На английски терминът, използван за това средство за навигация в текст или в уеб се нарича хиперлинк (накратко линк). Хиперлинковете предхождат уеб, но именно в изобретението на сър Тим Бърнърс-Лий придобиват основното значение, с което сме свикнали да асоциираме това понятие днес.
Самият сър Бърнърс-Лий казва, че собствената му визия за уеб е била вдъхновена от следната идея: „Представете си, че цялата информация, съхранявана на всички компютри навсякъде, беше свързана […]. Представете си, че бих могъл да програмирам своя компютър да създаде пространство, в което всяко нещо може да бъде свързано с всичко останало […]. За да създаде такова пространство от взаимосвързана информация, сър Бърнърс-Лий създава универсалния идентификатор на ресурси (URI), чрез който да идентифицира всеки обект в уеб, протокола за пренос на хипертекст (HTTP) и програмния език за отбелязване на хипертекст като универсален език за писане и представяне на хипертекстуални страници.
Сър Бърнърс-Лий счита URI за „най-фундаменталното изобретение на уеб“, защото благодарение на този универсален идентификатор връзката в хипертекст „казва“ на браузерът (програмата, с която навигираме в уеб) къде да открие съответния свързан документ. Ето тук оставям връзка, която ще ви препрати на точно определена страница в книгата The SAGE Handbook of Web History на Нийлс Брюгер и Кън Милиган) в Google Books[2], от която са взети цитатите по-горе. А тази връзка ще ви отведе в статията за хиперлинк и хипертекст на Wikipedia на английски език, която на свой ред изобилства с хиперлинкове – една от отличителните черти на онлайн енциклопедията.
Забелязахте ли цифрата [1] с по-дребен шрифт в първото изречение на тази статия и цифрата [2] в изречението за наръчника на Sage? Това е още един начин за създаване на хиперлинк, който препраща на друго място в същия документ – в случая към пояснение (бележка) и по-конкретно към подробна информация за цитирания източник. Подобни бележки можете да намерите в книгите, учебниците, енциклопедиите – обикновено трябва да видите в дъното на страницата или в края на книгата, за да откриете съответната допълнителна информация. Тя може да ви даде и по-подобрен контекст, което се отнася и до връзките в уеб – веднъж чрез хиперлинк просто отивате на друго място с един клик, вместо да издирвате местонахождението му, друг път само се „отбивате“ в дестинация, от която да научите подробности и след това да се върнете в основния документ. Това са различни по предназначение функции, но и в двата случая възприемането на информация последователно, в една линия (линейно) се прекъсва.
Статиите в онлайн медии не просто могат, а трябва да съдържат хиперлинкове към цитираните източници, колкото и да ви се иска читателят да не прекъсва четенето на материала ви и да не напуска страницата ви. Така не само му давате възможност (контрол) да открие допълнителна информация и да отговори на евентуалните въпроси, които биха изникнали при прочит, а да се увери, че авторът на статията е подбрал надеждни източници и ги е цитирал изрядно. Иначе казано – поставянето на връзки към източници работи за реномето ви. Когато поставяте връзки, настройте ги така, че да отварят свързаните страници в други раздели или прозорци на браузера. Ако си представим, че вместо да чете статия онлайн, читателят е в библиотека, по този начин той ще разгърне и нареди около себе си още няколко книги, без да затваря основната – тази, написана от вас.
В статията за Twine ще видим как тази ключова функционалност на уеб може да послужи за създаването на игри.
[1] Пълното наименование на уеб е World Wide Web или www. На английски web означава мрежа, паяжина, свързваща част
[2] The SAGE Handbook of Web History. 2018. Ed. Brügger, N. & Milligan, I. p.230 SAGE Publications. https://books.google.bg/books?id=kwJ6DwAAQBAJ
Заглавно изображение е озаглавено Meaningful Connectivity и е взето от сайта на World Wide Web Foundation, основана от сър Тим Бърнърс-Лий през 2009 година – 20 години след изобретяването на www
Моето участие в игра на медии
Статистика с натрупаните точки и постижения за активно участие в игра на медии. Публикувай коментари и гледай видео, за да получаваш точки и постижения и да качваш нива